Климатичните рискове и бизнесът в България: Новите изисквания на ISO

Като консултант, който ежедневно работи с десетки български фирми, често водя разговори за рискове – пазарни, финансови, оперативни. Но напоследък в тези разговори все по-настойчиво се появява една тема, която доскоро звучеше абстрактно и далечно: климатичните промени. За съжаление, все още усещам една опасна инерция и подценяване на тази заплаха. Ето защо скорошното интервю на доц. д-р Стелиян Димитров по Bloomberg TV Bulgaria беше като отрезвяващ шамар – ясен сигнал, че е време да спрем да си заравяме главата в пясъка.

Предупреждението му, че „българският бизнес не разбира климатичните рискове, а те ще разтърсят икономиката“, не е просто прогноза. Това е настояща реалност. А от февруари 2024 г., благодарение на ново изменение в ISO стандартите, оценката на тези рискове вече не е въпрос на добра воля, а задължителен елемент от всяка добре управлявана организация.

Илюзията за далечната заплаха: Какво пропускаме?

Защо климатичният риск все още изглежда като нещо екзотично за много мениджъри? Защото често го свързваме с топящи се ледници и полярни мечки, а не с нашия месечен финансов отчет. Но връзката е пряка и все по-видима. Примерът, даден в интервюто с пътната инфраструктура, е брилянтен в своята простота.

„Пътищата, по които караме… се проектират по начин, по който изначално не е устойчив на бъдещите тенденции, защото не е взето предвид изменението на климата.“

Това означава забавени доставки заради наводнен път. Това означава повредени служебни автомобили заради асфалт, деформиран от екстремни горещини. А сега нека приложим същата логика към други сектори:

• Земеделие: Необичайни застудявания унищожават реколта. Продължителни засушавания изискват огромни инвестиции в напоителни системи.
• Производство: Недостигът на вода може да спре производствени процеси. Прекъсвания в глобалните вериги на доставки заради урагани в друга част на света оставят заводите без суровини.
• Туризъм: Липсата на сняг съсипва зимния сезон. Непоносимите летни жеги правят морските курорти по-малко привлекателни.
• Енергетика: Ниските нива на язовирите намаляват производството на ВЕЦ. Бурите повреждат електропреносната мрежа.

Това не са хипотези. Това са реални бизнес рискове, които вече се случват и ще се засилват. Да ги игнорираме е равносилно на това да управляваме кораб в буря без радар.

Новата реалност: ISO и задължителният анализ на климатичните промени

Тук стигаме до най-важната промяна, която пряко засяга всеки мой клиент и всяка сертифицирана организация. През февруари 2024 г. Международната организация по стандартизация (ISO) предприе безпрецедентна стъпка, като публикува т.нар. ISO Climate Action Amendment. Това е допълнение, което беше едновременно добавено към над 30 от най-популярните стандарти за системи за управление, включително ISO 9001, ISO 14001 и ISO 45001.

Изменението добавя две кратки, но изключително силни изречения в два ключови раздела на стандартите (т. 4.1 Контекст на организацията и т. 4.2 Заинтересовани страни):

1. Организацията трябва да определи дали изменението на климата е релевантен въпрос.
2. Заинтересованите страни може да имат изисквания, свързани с изменението на климата.

Какво означава това на прост език? Вече е задължително. При следващия ви сертификационен или надзорен одит, одиторът ще ви попита: „Как вашата организация е оценила рисковете и възможностите, произтичащи от климатичните промени, по отношение на вашата система за управление?“ Отговорът „Това не е релевантно за нас“ вече няма да бъде приеман лесно, освен ако не е подкрепен със сериозни доказателства.

От риск към възможност: Как да подходим практически?

Новината за още едно изискване може да звучи обезкуражаващо, но аз ви призовавам да погледнете на това като на възможност. Това е шанс да направите бизнеса си по-устойчив, по-ефективен и по-конкурентоспособен. Ето няколко практически стъпки, от които да започнете:

1. Идентифицирайте рисковете и възможностите

Съберете ръководния екип и си задайте няколко „какво ако“ въпроса. Не търсете сложни климатични модели, а реални сценарии:

• Физически рискове: Какво ще стане, ако температурите през юли се задържат над 40°C в продължение на седмица? (Риск за здравето на служителите, риск от прегряване на машини). Как ще ни се отрази проливен дъжд, който наводни индустриалната зона?
• Преходни рискове: Как ще ни повлияе покачването на цената на въглеродните емисии? Ще се променят ли потребителските нагласи към по-екологични продукти? Има ли риск да загубим клиенти, ако не сме „зелени“?
• Възможности: Можем ли да намалим разходите си за енергия чрез инвестиция във ВЕИ? Можем ли да разработим нов, по-устойчив продукт? Можем ли да привлечем „зелени“ таланти и инвестиции?

2. Интегрирайте ги в съществуващата система

Не е нужно да създавате нова система. Просто включете идентифицираните климатични аспекти във вашия съществуващ регистър на рисковете и възможностите, който поддържате съгласно ISO 9001. Оценете ги по същата методология (вероятност/въздействие) и планирайте действия за най-значимите от тях.

Заключение: Време е за действие, не за оправдания

Време е да спрем да гледаме на климатичните рискове като на новинарска емисия за бъдещето и да започнем да ги управляваме като настояща бизнес реалност. Новото изискване на ISO не е просто формалност, а катализатор за една необходима промяна в мисленето. Организациите, които разберат това първи и предприемат адекватни действия, не само ще изпълнят изискванията на стандарта, но и ще си осигурят стратегическо предимство в една все по-предизвикателна икономическа среда.

Ако се чудите откъде да започнете този процес, свържете се с нас. Ние можем да ви помогнем да превърнете този нов риск в следващата си възможност за растеж.