Анализи и Казуси

ISO 17025: акредитация на лаборатории и защо тя не е сертификация

„Имаме сертификат по ISO 17025.“ Това изречение се среща в оферти редовно и почти винаги е грешно. По ISO/IEC 17025 не се издава сертификат — издава се акредитация, а разликата между двете не е терминологична, а правна и търговска.

Статията обяснява какво точно изисква стандартът, кой го прилага, какво получавате накрая и защо клиентите на лабораториите все по-често държат точно на него.

Ключови изводи

  • ISO/IEC 17025:2017 определя общите изисквания за компетентността, безпристрастността и постоянната работа на лабораториите за изпитване и калибриране.
  • Резултатът е акредитация, не сертификация. Оценява се техническата компетентност да се извършват конкретни методи, а не само наличието на система.
  • В България органът е Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ (БСА). Тя е националният акредитиращ орган.
  • Обхватът е сърцето на акредитацията. Акредитира се конкретен списък от методи и матрици — не лабораторията изобщо.
  • Неопределеността на измерването и проследимостта до еталони са задължителни и са най-честата причина за несъответствия.
  • Правилата за вземане на решение при заявяване на съответствие трябва да са договорени с клиента предварително.
  • Системата за управление има два варианта — A и B; вариант B е за лаборатории с действаща система по ISO 9001.

Акредитация срещу сертификация

Разликата е в предмета на оценката.

Сертификация (напр. ISO 9001) Акредитация (ISO/IEC 17025)
Какво се оценява Съответствие на системата за управление Техническа компетентност за конкретни методи плюс система
Кой оценява Сертифициращ орган Националният акредитиращ орган
Кой оценява оценяващия Акредитиращият орган Международни партньорски проверки (EA, ILAC)
Оценители Одитори по системи Одитори плюс технически експерти по съответния метод
Документ Сертификат Заповед за акредитация и сертификат за акредитация с приложен обхват
Признаване Договорно и пазарно Международно, чрез споразуменията за взаимно признаване

Практическата последица: акредитираният протокол от изпитване се признава в други държави чрез международните споразумения, докато сертификатът по система не казва нищо за това дали конкретното измерване е надеждно. Повече за общата разлика има в статията ни за акредитация срещу сертификация.

За кого е ISO/IEC 17025

Стандартът се прилага от всяка организация, която извършва изпитване, калибриране или вземане на проби, независимо от големината ѝ и от това дали е самостоятелна или част от по-голяма структура:

  • независими лаборатории за изпитване на материали, храни, води и горива;
  • калибровъчни лаборатории;
  • заводски лаборатории, които издават протоколи за своите продукти;
  • лаборатории към контролни органи и органи за сертификация на продукти;
  • организации, които вземат проби като самостоятелна услуга.
Често задаван въпрос: заводска лаборатория, която прави изпитвания само за вътрешни нужди, не е длъжна да се акредитира. Акредитацията става необходима, когато протоколите ѝ излизат навън — към клиенти, към контролни органи или като доказателство при спор. Тогава въпросът „на какво основание да ви вярваме“ получава документален отговор.

Структурата на стандарта

ISO/IEC 17025:2017 е построен в пет групи изисквания:

  1. Общи изисквания. Безпристрастност и поверителност. Лабораторията идентифицира рисковете за безпристрастността си — включително от собствеността, от управлението и от търговския натиск — и ги отстранява или свежда до минимум.
  2. Структурни изисквания. Правен статут, определена отговорност на ръководството, документиран обхват на дейностите и ясно кой за какво отговаря.
  3. Изисквания към ресурсите. Персонал с определена компетентност, помещения и условия на околната среда, оборудване с проследимост на измерванията, външно осигурени продукти и услуги.
  4. Изисквания към процеса. Преглед на заявки и договори, избор и валидиране на методи, вземане на проби, манипулиране с обекти, технически записи, оценяване на неопределеността, осигуряване на валидност на резултатите, докладване, жалби, несъответстваща работа, управление на данните.
  5. Изисквания към системата за управление. Вариант A — пълен набор, описан в самия стандарт; вариант B — за лаборатории, които вече поддържат система по ISO 9001 и покриват изискванията чрез нея.

Трите места, където се губят най-много точки

1. Неопределеност на измерването

Лабораторията трябва да определя неопределеността на измерването за всеки метод. Най-честият пропуск не е липса на изчисление, а бюджет на неопределеността, който не отразява реалните условия — взет от учебник или копиран от друга лаборатория, без да включва конкретното оборудване, оператор и среда.

2. Метрологична проследимост

Резултатите трябва да са проследими до SI чрез непрекъсната верига от калибрирания. На практика това означава калибриране от акредитирана калибровъчна лаборатория с обхват, който покрива вашия диапазон. Сертификат за калибриране от неакредитиран доставчик не осигурява проследимост — и това се установява в първите часове на оценката.

3. Правила за вземане на решение

Когато протоколът съдържа заявяване за съответствие („отговаря/не отговаря“), лабораторията трябва да има правило за вземане на решение, което отчита неопределеността, и да го е съгласувала с клиента. Измерена стойност точно на границата със значителна неопределеност е класическият случай, в който липсата на правило прави протокола оспорим.

Практичен съвет: правилото за вземане на решение се договаря при прегледа на заявката, а не се обяснява след това. Запишете го в офертата или в договора — така и клиентът знае какво означава „съответства“ в конкретния протокол.

Пътят до акредитация

  1. Определете обхвата. Кои методи, за кои продукти или матрици, в кой диапазон. Това е търговско решение преди да е техническо — акредитирайте това, което продавате.
  2. Анализ на разликите. Съпоставка на текущата практика с изискванията на стандарта и с документите на акредитиращия орган.
  3. Изградете системата. Документи, записи, компетентност, оборудване, проследимост.
  4. Валидирайте методите. Стандартните методи се потвърждават, а разработените от лабораторията се валидират по-подробно.
  5. Осигурете валидност на резултатите. Вътрешен контрол на качеството и участие в междулабораторни сравнения или изпитвания за пригодност.
  6. Вътрешен одит и преглед от ръководството. Задължителни преди подаване на заявлението.
  7. Заявление и оценка на място от екип с технически експерти, включително наблюдение на реално изпитване.
  8. Отстраняване на несъответствията и издаване на акредитацията, следвано от надзорни оценки.

Реалистичният срок за лаборатория, която тръгва от нулата, е между осем и четиринадесет месеца. Най-дългата стъпка обикновено не е документацията, а валидирането и натрупването на данни от междулабораторни сравнения.

Връзката с ISO 9001

Лаборатория с действаща система по ISO 9001 може да приложи вариант B и да не дублира изискванията към системата за управление. Това спестява реална работа — управлението на документи, вътрешният одит, прегледът от ръководството, коригиращите действия и работата с рискове вече съществуват.

Важно уточнение: вариант B не намалява техническите изисквания. Компетентност, оборудване, проследимост, валидиране и неопределеност се оценяват еднакво и при двата варианта.

Подготвяте лаборатория за акредитация?

Правим анализ на разликите спрямо ISO/IEC 17025, подпомагаме валидирането и бюджетите на неопределеността и подготвяме екипа за оценката на място — включително за техническата ѝ част.

Свържете се с нас →

Заключение

Акредитацията по ISO/IEC 17025 е по-тежка от сертификацията по система, защото оценява нещо по-конкретно: може ли точно тази лаборатория, с това оборудване и тези хора, да получи надежден резултат по този метод. Затова и тежи повече пред клиент, пред контролен орган и пред съд.

Ако обмисляте акредитация, започнете не от документите, а от обхвата. Списъкът с методи определя цялата следваща работа — и е единственото решение, което трудно се променя по средата на пътя.

Често задавани въпроси

Може ли лаборатория да се сертифицира по ISO 17025?

Не. По ISO/IEC 17025 се извършва акредитация, а не сертификация. Акредитацията се присъжда от националния акредитиращ орган и оценява техническата компетентност за конкретни методи, а не само съответствието на системата за управление. Формулировката „сертификат по ISO 17025“ е технически неточна.

Кой акредитира лаборатории в България?

Националният акредитиращ орган в България е Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ (БСА). Присъдената от нея акредитация се признава и в чужбина чрез международните споразумения за взаимно признаване в рамките на европейската и международната организации по акредитация.

Задължителна ли е акредитацията за заводска лаборатория?

Не е задължителна, ако лабораторията извършва изпитвания само за вътрешни нужди. Акредитация става необходима, когато протоколите се предоставят на клиенти, на контролни органи или се използват като доказателство при спор, както и когато нормативен акт или договор я изискват изрично.

Какво представлява обхватът на акредитация?

Обхватът е конкретният списък от изпитвания или калибрирания, за които лабораторията е призната за компетентна — метод, продукт или матрица, измервана характеристика и диапазон. Акредитира се този списък, а не лабораторията изобщо, затова изпитване извън обхвата не може да се докладва като акредитирано.

Какво е правило за вземане на решение?

Правилото за вземане на решение описва как неопределеността на измерването се отчита, когато в протокола се заявява съответствие с изискване. То трябва да бъде определено и съгласувано с клиента преди извършване на работата, обикновено при прегледа на заявката, и да бъде посочено в протокола.

Каква е разликата между вариант A и вариант B?

Вариант A означава, че лабораторията изгражда системата за управление по изискванията, описани в самия ISO/IEC 17025. Вариант B е възможен за лаборатории с действаща система по ISO 9001, която покрива съответните изисквания. Техническите изисквания за компетентност, оборудване, проследимост и неопределеност са еднакви и при двата варианта.

Колко време отнема акредитацията?

За лаборатория, която започва без изградена система, реалистичният срок е между осем и четиринадесет месеца. Най-дългата част обикновено не е документацията, а валидирането на методите и натрупването на данни от вътрешен контрол на качеството и от междулабораторни сравнения.

ДД

Димитър Димитров

Водещ ISO консултант · Димитрови Стандарт

С над десетилетие опит в изграждането и сертификацията на системи за управление, Димитър помага на български компании да преминат успешно през ISO процеса — от избора на акредитиран орган до финалния одит. Запознайте се с екипа →


Обадете се +359 877 688 688
Имате въпрос? Обадете се — отговаряме веднага.