Анализи и Казуси
CBAM 2026: Въглеродният данък на границата на ЕС и какво означава той за вашата фирма
От 1 януари 2026 г. Европейският съюз спря да събира само отчети и започна да събира пари. Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите – познат като CBAM – влезе в окончателната си фаза. За две години много компании възприемаха CBAM като досадно тримесечно отчитане. Сега той е реален разход, който влиза директно в себестойността на вносната стомана, алуминий, цимент и торове.
За българския бизнес темата е особено чувствителна. Голяма част от металите, профилите, крепежните елементи и циментовите продукти идват от Турция, Сърбия, Северна Македония, Украйна и Китай – все държави извън обхвата на европейската схема за търговия с емисии. Именно тези доставки попадат под CBAM. В това ръководство ще разгледаме кой е засегнат, какви са реалните срокове, къде е прагът, под който сте освободени, и как системите за управление намаляват риска.
Ключови изводи
- CBAM е механизъм, който изравнява въглеродната цена на внасяните стоки с тази, която плащат европейските производители по схемата за търговия с емисии (ETS).
- Окончателният режим стартира на 1 януари 2026 г. – от отчитане се премина към финансово задължение.
- Въведен е праг de minimis от 50 тона годишно на вносител. Под него сте освободени от задълженията (не важи за електроенергия и водород).
- Над прага се внася само със статут на оторизиран CBAM декларатор, издаван от националния компетентен орган.
- Продажбата на CBAM сертификати за емисиите от 2026 г. започва на 1 февруари 2027 г., а годишната декларация се подава до 30 септември 2027 г.
- В България компетентният орган е Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).
Какво представлява CBAM?
CBAM (Carbon Border Adjustment Mechanism), уреден с Регламент (ЕС) 2023/956, е инструмент срещу т.нар. „изтичане на въглерод“ – ситуацията, при която европейски производител премества производството си извън ЕС, за да избегне разходите за въглеродни емисии, и после внася същия продукт обратно.
Механизмът работи просто по идея: при внос на определени стоки трябва да заплатите за въглеродните емисии, вложени в производството им, по цена, обвързана с европейската ETS. Ако в страната на производство вече е платена въглеродна цена, тя се приспада.
Кои стоки попадат в обхвата
| Продуктова група | Типични примери за българския пазар |
|---|---|
| Желязо и стомана | Профили, ламарина, арматура, тръби, крепежни елементи, метални конструкции |
| Алуминий | Профили за дограма, листове, тръби, алуминиеви изделия |
| Цимент | Клинкер, цимент, някои свързани продукти |
| Торове | Азотни торове, амоняк, нитратни съединения |
| Електроенергия | Внос на ток от трети държави |
| Водород | Внос на водород |
Класическа грешка: „Ние не внасяме стомана, а метални изделия.“ Обхватът се определя по тарифен код, а не по вашето търговско наименование. Немалко готови изделия – винтове, болтове, тръбни елементи, конструкции – попадат в обхвата. Първата ви проверка винаги е списъкът с кодове по КН, а не интуицията.
Какво се промени от 1 януари 2026 г.
Преходният период (октомври 2023 – декември 2025) изискваше само тримесечни отчети без плащане. Окончателният режим променя правилата из основи:
| Елемент | Преходен период (2023–2025) | Окончателен режим (от 2026) |
|---|---|---|
| Задължение | Тримесечен отчет | Годишна декларация и предаване на сертификати |
| Финансов ефект | Няма | Реален разход, обвързан с цената на ETS |
| Статут на вносителя | Отчитащо се лице | Оторизиран CBAM декларатор (задължителен над прага) |
| Праг за освобождаване | Стойностен праг от 150 евро на пратка | Масов праг – 50 тона годишно на вносител |
| Данни за емисиите | Допускаха се стойности по подразбиране | Изисква се проверена информация от производителя |
Прагът от 50 тона: кой остава извън обхвата
С изменението, прието през есента на 2025 г., старият стойностен праг от 150 евро на пратка отпадна и беше заменен с масов праг от 50 тона годишно на вносител. Ако общото количество CBAM стоки, които внасяте за календарна година, е под 50 тона, вие сте освободени от задълженията по механизма.
Прагът се изчислява на ниво вносител, независимо дали работите с един или няколко косвени митнически представители. Изключение правят електроенергията и водородът, за които освобождаване няма.
Важно уточнение: прагът освобождава от задълженията, но не отменя нуждата от контрол. Ако през годината надхвърлите 50 тона, задълженията възникват – затова следенето на количествата в реално време е задължителна вътрешна процедура, а не пожелателна.
Календарът, който трябва да имате пред себе си
- 1 януари 2026 г. – стартира окончателният режим. Внос на CBAM стоки над прага се допуска само от оторизирани декларатори.
- 31 март 2026 г. – преходно улеснение: вносителите, подали заявление за статут до тази дата, могат да продължат вноса, докато компетентният орган се произнесе.
- 1 февруари 2027 г. – започва продажбата на CBAM сертификати чрез обща централизирана платформа, покриващи емисиите от внос през 2026 г.
- 30 септември 2027 г. – краен срок за подаване на годишната CBAM декларация за 2026 г. и предаване на съответните сертификати.
От 2027 г. нататък се въвежда и изискване деклараторите да поддържат минимален брой сертификати в сметката си в края на всяко тримесечие – тоест разходът се разсрочва през годината, вместо да се плаща наведнъж.
Как се става оторизиран CBAM декларатор в България
Статутът не се получава автоматично. Той е разрешение, издавано от националния компетентен орган – в България това е Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), която организира и контролира регистрацията на вносителите и проверката на декларираните данни.
Практическата последователност включва получаване на достъп до CBAM регистъра, подаване на заявление за статут, доказване на финансова и оперативна надеждност, както и деклариране на очакваните обеми на внос. Ключовият момент е, че процедурата отнема време – а без статут вносът над прага просто спира.
CBAM и CSRD: две различни неща, които постоянно се бъркат
Тъй като и двете идват от Зелената сделка, компаниите често ги смесват. Разграничението е важно, защото засягат различни отдели и различни задължения:
| Критерий | CBAM | CSRD / ESG отчетност |
|---|---|---|
| Предмет | Конкретни внасяни стоки и вложените в тях емисии | Цялостното въздействие и устойчивост на предприятието |
| Кой е задължен | Вносителят на CBAM стоки над прага | Предприятия, попадащи в обхвата по размер и критерии |
| Характер | Митническо и финансово задължение | Отчетно задължение към годишния доклад |
| Резултат | Годишна декларация и закупени сертификати | Публикуван доклад за устойчивост |
Ако вашата организация попада и в двете, данните могат да се събират веднъж и да се използват на две места. Подробно за втората тема пишем в статията ни за ESG отчетност и ISO сертификати.
Не сте сигурни дали вашите доставки попадат под CBAM?
Правим преглед на тарифните кодове и обемите ви, оценяваме дали преминавате прага от 50 тона и подготвяме системата ви за събиране на данни за емисиите.
Как ISO стандартите намаляват CBAM риска
CBAM не е стандарт и не се „сертифицира“. Но той изисква нещо, което повечето фирми нямат: надеждни данни за въглеродните емисии по продукт и по доставчик. Точно тук работещата система за управление прави разликата между контролиран разход и хаос.
- ISO 14064-1 и ISO 14064-3 – рамката за количествено определяне и верификация на емисиите на парникови газове на ниво организация. Осигурява методологията, която прави данните ви защитими пред проверка.
- ISO 14067 – въглероден отпечатък на продукта. Най-близкото до логиката на CBAM, който се интересува от емисиите, вложени в конкретна стока.
- ISO 14001 – системата, която дава дисциплината: идентификация на аспектите, оценка на съответствието, контрол на доставчиците и записи, които издържат одит.
- ISO 50001 – енергийният мениджмънт е най-прекият лост за реално намаляване на емисиите, а оттам и на бъдещите ви разходи за сертификати.
Компаниите, които вече поддържат такива системи, имат съществено предимство: те могат да поискат и да оценят данни от своите доставчици, вместо да разчитат на стойности по подразбиране, които почти винаги са в тяхна вреда. Свързаните теми разглеждаме и в анализите ни за климатичните рискове за бизнеса в България и скритите разходи от управлението на отпадъци.
Практически грешки, които струват скъпо
- Проверка по продуктово наименование вместо по тарифен код. Обхватът се определя изключително по кодовете по Комбинираната номенклатура.
- Липса на следене на кумулативното количество. Прагът от 50 тона е годишен – превишава се неусетно през ноември.
- Разчитане на косвения представител. Отговорността остава на вносителя, дори когато митническото представителство е възложено.
- Липса на клауза в договорите с доставчиците за предоставяне на данни за вложените емисии.
- Късно подаване на заявление за статут – процедурата не е формална и отнема време.
- Некалкулиран ефект върху цените. CBAM разходът трябва да е в ценообразуването ви за 2027 г., а не изненада в бюджета.
Заключение
CBAM вече не е тема за отдел „Устойчиво развитие“ – той е тема за отдел „Доставки“ и за финансовия директор. От 2026 г. въглеродното съдържание на вносната стомана е ценообразуващ фактор наравно с курса на валутата и цената на транспорта.
Добрата новина е, че механизмът е предвидим. Фирмите, които класифицират коректно стоките си, следят обемите спрямо прага, осигурят си навреме статут на декларатор и изградят процес за събиране на данни от доставчиците, ще управляват този разход. Останалите ще го открият чак когато вносът им спре на границата.
Ако искате да оцените експозицията си и да изградите система, която генерира защитими данни за емисиите, разгледайте консултантските ни услуги или пълния списък с ISO стандарти, с които работим.
Често задавани въпроси
Какво е CBAM с прости думи?
CBAM е механизъм на ЕС, който изравнява въглеродната цена на внасяните стоки с тази, която плащат европейските производители. При внос на стомана, алуминий, цимент, торове, електроенергия или водород от трети държави вносителят заплаща за въглеродните емисии, вложени в производството им, като закупува CBAM сертификати. Целта е да се предотврати преместването на производство извън ЕС заради по-ниски екологични разходи.
Кой е освободен от CBAM?
Вносители, чието общо годишно количество CBAM стоки е под 50 тона, са освободени от задълженията по механизма. Прагът се изчислява на ниво вносител, независимо от броя на използваните косвени митнически представители. Освобождаването не се прилага за електроенергия и водород.
Кога трябва да се купуват CBAM сертификати?
Продажбата на сертификати, покриващи емисиите от внос през 2026 г., започва на 1 февруари 2027 г. чрез обща централизирана платформа. Годишната CBAM декларация за 2026 г. се подава до 30 септември 2027 г., когато се предават и съответните сертификати. От 2027 г. се въвежда и изискване за поддържане на минимален брой сертификати в края на всяко тримесечие.
Кой е компетентният орган по CBAM в България?
Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). Тя предоставя достъп до CBAM системите, разглежда заявленията за статут на оторизиран декларатор и контролира процеса по регистрация и валидиране на декларираните данни.
Каква е разликата между CBAM и CSRD?
CBAM е финансово и митническо задължение, свързано с конкретни внасяни стоки и вложените в тях емисии. CSRD е задължение за отчетност, което изисква публикуване на доклад за устойчивост на цялото предприятие. CBAM засяга вносителите на определени продуктови групи, докато CSRD засяга предприятията според размера и критериите за обхват. Двете могат да се припокриват при една и съща компания, но са отделни режими.
Помага ли ISO 14001 при CBAM?
Да, но косвено. ISO 14001 не покрива изискванията на CBAM автоматично, тъй като механизмът е нормативно, а не сертификационно задължение. Стандартът обаче осигурява процесната дисциплина – идентификация на аспектите, оценка на съответствието, контрол на доставчиците и водене на записи – която е необходима, за да събирате защитими данни за емисиите. За количественото определяне на емисиите се използват ISO 14064 и ISO 14067.