ISO 17025: акредитация на лаборатории и защо тя не е сертификация
„Имаме сертификат по ISO 17025.“ Това изречение се среща в оферти редовно и почти винаги е грешно. По ISO/IEC 17025 не се издава сертификат — издава се акредитация, а разликата между двете не е терминологична, а правна и търговска.
Статията обяснява какво точно изисква стандартът, кой го прилага, какво получавате накрая и защо клиентите на лабораториите все по-често държат точно на него.
Ключови изводи
- ISO/IEC 17025:2017 определя общите изисквания за компетентността, безпристрастността и постоянната работа на лабораториите за изпитване и калибриране.
- Резултатът е акредитация, не сертификация. Оценява се техническата компетентност да се извършват конкретни методи, а не само наличието на система.
- В България органът е Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ (БСА). Тя е националният акредитиращ орган.
- Обхватът е сърцето на акредитацията. Акредитира се конкретен списък от методи и матрици — не лабораторията изобщо.
- Неопределеността на измерването и проследимостта до еталони са задължителни и са най-честата причина за несъответствия.
- Правилата за вземане на решение при заявяване на съответствие трябва да са договорени с клиента предварително.
- Системата за управление има два варианта — A и B; вариант B е за лаборатории с действаща система по ISO 9001.
Акредитация срещу сертификация
Разликата е в предмета на оценката.
| Сертификация (напр. ISO 9001) | Акредитация (ISO/IEC 17025) | |
|---|---|---|
| Какво се оценява | Съответствие на системата за управление | Техническа компетентност за конкретни методи плюс система |
| Кой оценява | Сертифициращ орган | Националният акредитиращ орган |
| Кой оценява оценяващия | Акредитиращият орган | Международни партньорски проверки (EA, ILAC) |
| Оценители | Одитори по системи | Одитори плюс технически експерти по съответния метод |
| Документ | Сертификат | Заповед за акредитация и сертификат за акредитация с приложен обхват |
| Признаване | Договорно и пазарно | Международно, чрез споразуменията за взаимно признаване |
Практическата последица: акредитираният протокол от изпитване се признава в други държави чрез международните споразумения, докато сертификатът по система не казва нищо за това дали конкретното измерване е надеждно. Повече за общата разлика има в статията ни за акредитация срещу сертификация.
За кого е ISO/IEC 17025
Стандартът се прилага от всяка организация, която извършва изпитване, калибриране или вземане на проби, независимо от големината ѝ и от това дали е самостоятелна или част от по-голяма структура:
- независими лаборатории за изпитване на материали, храни, води и горива;
- калибровъчни лаборатории;
- заводски лаборатории, които издават протоколи за своите продукти;
- лаборатории към контролни органи и органи за сертификация на продукти;
- организации, които вземат проби като самостоятелна услуга.
Структурата на стандарта
ISO/IEC 17025:2017 е построен в пет групи изисквания:
- Общи изисквания. Безпристрастност и поверителност. Лабораторията идентифицира рисковете за безпристрастността си — включително от собствеността, от управлението и от търговския натиск — и ги отстранява или свежда до минимум.
- Структурни изисквания. Правен статут, определена отговорност на ръководството, документиран обхват на дейностите и ясно кой за какво отговаря.
- Изисквания към ресурсите. Персонал с определена компетентност, помещения и условия на околната среда, оборудване с проследимост на измерванията, външно осигурени продукти и услуги.
- Изисквания към процеса. Преглед на заявки и договори, избор и валидиране на методи, вземане на проби, манипулиране с обекти, технически записи, оценяване на неопределеността, осигуряване на валидност на резултатите, докладване, жалби, несъответстваща работа, управление на данните.
- Изисквания към системата за управление. Вариант A — пълен набор, описан в самия стандарт; вариант B — за лаборатории, които вече поддържат система по ISO 9001 и покриват изискванията чрез нея.
Трите места, където се губят най-много точки
1. Неопределеност на измерването
Лабораторията трябва да определя неопределеността на измерването за всеки метод. Най-честият пропуск не е липса на изчисление, а бюджет на неопределеността, който не отразява реалните условия — взет от учебник или копиран от друга лаборатория, без да включва конкретното оборудване, оператор и среда.
2. Метрологична проследимост
Резултатите трябва да са проследими до SI чрез непрекъсната верига от калибрирания. На практика това означава калибриране от акредитирана калибровъчна лаборатория с обхват, който покрива вашия диапазон. Сертификат за калибриране от неакредитиран доставчик не осигурява проследимост — и това се установява в първите часове на оценката.
3. Правила за вземане на решение
Когато протоколът съдържа заявяване за съответствие („отговаря/не отговаря“), лабораторията трябва да има правило за вземане на решение, което отчита неопределеността, и да го е съгласувала с клиента. Измерена стойност точно на границата със значителна неопределеност е класическият случай, в който липсата на правило прави протокола оспорим.
Пътят до акредитация
- Определете обхвата. Кои методи, за кои продукти или матрици, в кой диапазон. Това е търговско решение преди да е техническо — акредитирайте това, което продавате.
- Анализ на разликите. Съпоставка на текущата практика с изискванията на стандарта и с документите на акредитиращия орган.
- Изградете системата. Документи, записи, компетентност, оборудване, проследимост.
- Валидирайте методите. Стандартните методи се потвърждават, а разработените от лабораторията се валидират по-подробно.
- Осигурете валидност на резултатите. Вътрешен контрол на качеството и участие в междулабораторни сравнения или изпитвания за пригодност.
- Вътрешен одит и преглед от ръководството. Задължителни преди подаване на заявлението.
- Заявление и оценка на място от екип с технически експерти, включително наблюдение на реално изпитване.
- Отстраняване на несъответствията и издаване на акредитацията, следвано от надзорни оценки.
Реалистичният срок за лаборатория, която тръгва от нулата, е между осем и четиринадесет месеца. Най-дългата стъпка обикновено не е документацията, а валидирането и натрупването на данни от междулабораторни сравнения.
Връзката с ISO 9001
Лаборатория с действаща система по ISO 9001 може да приложи вариант B и да не дублира изискванията към системата за управление. Това спестява реална работа — управлението на документи, вътрешният одит, прегледът от ръководството, коригиращите действия и работата с рискове вече съществуват.
Важно уточнение: вариант B не намалява техническите изисквания. Компетентност, оборудване, проследимост, валидиране и неопределеност се оценяват еднакво и при двата варианта.
Подготвяте лаборатория за акредитация?
Правим анализ на разликите спрямо ISO/IEC 17025, подпомагаме валидирането и бюджетите на неопределеността и подготвяме екипа за оценката на място — включително за техническата ѝ част.
Заключение
Акредитацията по ISO/IEC 17025 е по-тежка от сертификацията по система, защото оценява нещо по-конкретно: може ли точно тази лаборатория, с това оборудване и тези хора, да получи надежден резултат по този метод. Затова и тежи повече пред клиент, пред контролен орган и пред съд.
Ако обмисляте акредитация, започнете не от документите, а от обхвата. Списъкът с методи определя цялата следваща работа — и е единственото решение, което трудно се променя по средата на пътя.
Често задавани въпроси
Може ли лаборатория да се сертифицира по ISO 17025?
Не. По ISO/IEC 17025 се извършва акредитация, а не сертификация. Акредитацията се присъжда от националния акредитиращ орган и оценява техническата компетентност за конкретни методи, а не само съответствието на системата за управление. Формулировката „сертификат по ISO 17025“ е технически неточна.
Кой акредитира лаборатории в България?
Националният акредитиращ орган в България е Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ (БСА). Присъдената от нея акредитация се признава и в чужбина чрез международните споразумения за взаимно признаване в рамките на европейската и международната организации по акредитация.
Задължителна ли е акредитацията за заводска лаборатория?
Не е задължителна, ако лабораторията извършва изпитвания само за вътрешни нужди. Акредитация става необходима, когато протоколите се предоставят на клиенти, на контролни органи или се използват като доказателство при спор, както и когато нормативен акт или договор я изискват изрично.
Какво представлява обхватът на акредитация?
Обхватът е конкретният списък от изпитвания или калибрирания, за които лабораторията е призната за компетентна — метод, продукт или матрица, измервана характеристика и диапазон. Акредитира се този списък, а не лабораторията изобщо, затова изпитване извън обхвата не може да се докладва като акредитирано.
Какво е правило за вземане на решение?
Правилото за вземане на решение описва как неопределеността на измерването се отчита, когато в протокола се заявява съответствие с изискване. То трябва да бъде определено и съгласувано с клиента преди извършване на работата, обикновено при прегледа на заявката, и да бъде посочено в протокола.
Каква е разликата между вариант A и вариант B?
Вариант A означава, че лабораторията изгражда системата за управление по изискванията, описани в самия ISO/IEC 17025. Вариант B е възможен за лаборатории с действаща система по ISO 9001, която покрива съответните изисквания. Техническите изисквания за компетентност, оборудване, проследимост и неопределеност са еднакви и при двата варианта.
Колко време отнема акредитацията?
За лаборатория, която започва без изградена система, реалистичният срок е между осем и четиринадесет месеца. Най-дългата част обикновено не е документацията, а валидирането на методите и натрупването на данни от вътрешен контрол на качеството и от междулабораторни сравнения.